доволно

Речник на българския език

1. дово̀лно — наречие (тип 188) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • доволну
  • дуволно
  • дуволну

2. доволно — ср. р.

доволно е производна форма на доволен (ср. р.).

Връзки