доста

Речник на българския език

1. до̀ста — наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
1. За означаване на голямо количество; много, твърде. Напечелих доста пари.
2. В голяма, висока степен; твърде, много. Доста поработихме днес.
3. Разг. Достатъчно, стига. Доста сме яли и пили.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • достъ

2. доста — ед. ч. непълен член

доста е производна форма на дост (ед. ч. непълен член).

3. доста — бройна форма

доста е производна форма на дост (бройна форма).

Връзки