лъчезарен

Речник на българския език

лъчеза̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

лъчеза̀рна, лъчеза̀рно, мн. лъчеза̀рни, прил. Който излъчва, изразява силна радост, изпълнен е с радост, с веселост. Лъчезарно момиче. Лъчезарна усмивка. Лъчезарно лице.
нареч. лъчеза̀рно.
същ. лъчеза̀рност, лъчезарността̀,ж.

Грешни изписвания (7)

  • лачезарен
  • лачезарин
  • лачизарен
  • лачизарин
  • лъчезарин
  • лъчизарен
  • лъчизарин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. лъ-че-за-рен
непълен член лъ-че-зар-ния
пълен член лъ-че-зар-ни-ят
ж. р. лъ-че-зар-на
членувано лъ-че-зар-на-та
ср. р. лъ-че-зар-но
членувано лъ-че-зар-но-то
мн. ч. лъ-че-зар-ни
членувано лъ-че-зар-ни-те