сияен

Речник на българския език

сия̀ен прилагателно име (тип 85) редактиране

Значение

сияйна, сияйно, мн. сияйни, прил. Който сияе; блестящ, бляскав, лъчист, искрящ, лъчезарен. Сияйна зора. Сияйна усмивка.същ. сияйност, сияйността, ж.

Грешни изписвания (3)

  • сеяен
  • сеяин
  • сияин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. си-я-ен
непълен член си-яй-ния
пълен член си-яй-ни-ят
ж. р. си-яй-на
членувано си-яй-на-та
ср. р. си-яй-но
членувано си-яй-но-то
мн. ч. си-яй-ни
членувано си-яй-ни-те