бляскав

Речник на българския език

бля̀скав — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

бля̀скава, бля̀скаво, мн. бля̀скави, прил.
1. Който излъчва или отразява ярка светлина. Бляскави звезди.
2. Блестящ (във 2 знач.). Бляскав успех.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • бляскъв
  • бляскаф
  • бляскъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бляс-кав
непълен член бляс-ка-вия
пълен член бляс-ка-ви-ят
ж. р. бляс-ка-ва
членувано бляс-ка-ва-та
ср. р. бляс-ка-во
членувано бляс-ка-во-то
мн. ч. бляс-ка-ви
членувано бляс-ка-ви-те

Връзки