лъскав

Речник на българския език

лъ̀скав — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

лъ̀скава, лъ̀скаво, мн. лъ̀скави, прил.
1. Който блести, излъчва блясък. Лъскав плат. Лъскав под.
2. Прен. Разг. Пренебр. Който има само външен, фалшив блясък. Много е лъскава твоята приятелка. Продава се за няколко лъскави парцала.
същ. лъскавина̀, ж.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • лъскъв
  • лъскаф
  • лъскъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. лъс-кав
непълен член лъс-ка-вия
пълен член лъс-ка-ви-ят
ж. р. лъс-ка-ва
членувано лъс-ка-ва-та
ср. р. лъс-ка-во
членувано лъс-ка-во-то
мн. ч. лъс-ка-ви
членувано лъс-ка-ви-те

Връзки