огледален

Речник на българския език

огледа̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

огледа̀лна, огледа̀лно, мн. огледа̀лни, прил.
1. Който е гладък и отразява като огледало. Огледална водна повърхност. Огледален образ.
2. Който е снабден с огледала. Огледална зала. Огледален телескоп.

Грешни изписвания (7)

  • огледалин
  • оглидален
  • оглидалин
  • угледален
  • угледалин
  • углидален
  • углидалин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ог-ле-да-лен
непълен член ог-ле-дал-ния
пълен член ог-ле-дал-ни-ят
ж. р. ог-ле-дал-на
членувано ог-ле-дал-на-та
ср. р. ог-ле-дал-но
членувано ог-ле-дал-но-то
мн. ч. ог-ле-дал-ни
членувано ог-ле-дал-ни-те