засмян

Речник на българския език

1. засмя̀н прилагателно име (тип 81) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • зъсмян

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. зас-мян
непълен член зас-ме-ния
пълен член зас-ме-ни-ят
ж. р. зас-мя-на
членувано зас-мя-на-та
ср. р. зас-мя-но
членувано зас-мя-но-то
мн. ч. зас-ме-ни
членувано зас-ме-ни-те

2. засмян — мин. страд. прич. м. р.

засмян е производна форма на засмея се (мин. страд. прич. м. р.).