пленителен

Речник на българския език

пленѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

пленѝтелна, пленѝтелно, мн. пленѝтелни, прил. Който покорява, очарова с прелестта си. Пленителна усмивка.
същ. пленѝтелност, пленителността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • пленителин
  • пленитилен
  • пленитилин
  • плинителен
  • плинителин
  • плинитилен
  • плинитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пле-ни-те-лен
непълен член пле-ни-тел-ния
пълен член пле-ни-тел-ни-ят
ж. р. пле-ни-тел-на
членувано пле-ни-тел-на-та
ср. р. пле-ни-тел-но
членувано пле-ни-тел-но-то
мн. ч. пле-ни-тел-ни
членувано пле-ни-тел-ни-те