прелъстителен

Речник на българския език

прелъстѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

прелъстителна, прелъстително, мн. прелъстителни, прил. Който прелъстява или който може да прелъстява; привлекателен, съблазнителен.

Грешни изписвания (15)

  • преластителен
  • преластителин
  • преластитилен
  • преластитилин
  • прелъстителин
  • прелъститилен
  • прелъститилин
  • приластителен
  • приластителин
  • приластитилен
  • приластитилин
  • прилъстителен
  • прилъстителин
  • прилъститилен
  • прилъститилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пре-лъс-ти-те-лен
непълен член пре-лъс-ти-тел-ния
пълен член пре-лъс-ти-тел-ни-ят
ж. р. пре-лъс-ти-тел-на
членувано пре-лъс-ти-тел-на-та
ср. р. пре-лъс-ти-тел-но
членувано пре-лъс-ти-тел-но-то
мн. ч. пре-лъс-ти-тел-ни
членувано пре-лъс-ти-тел-ни-те