занимателен

Речник на българския език

занима̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

занима̀телна, занима̀телно, мн. занима̀телни, прил. Който увлича, интригува, забавлява. Занимателен разказ. Занимателен събеседник.

Грешни изписвания (15)

  • занемателен
  • занемателин
  • занематилен
  • занематилин
  • занимателин
  • заниматилен
  • заниматилин
  • зънемателен
  • зънемателин
  • зънематилен
  • зънематилин
  • зънимателен
  • зънимателин
  • зъниматилен
  • зъниматилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-ни-ма-те-лен
непълен член за-ни-ма-тел-ния
пълен член за-ни-ма-тел-ни-ят
ж. р. за-ни-ма-тел-на
членувано за-ни-ма-тел-на-та
ср. р. за-ни-ма-тел-но
членувано за-ни-ма-тел-но-то
мн. ч. за-ни-ма-тел-ни
членувано за-ни-ма-тел-ни-те