любопѝтен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
любопѝтна, любопѝтно, мн. любопѝтни, прил.
1. Който се стреми да узнае, да види, да разбере всичко, без да е засегнат пряко. Любопитна жена. Любопитни съседки.
2. Който изразява такова желание. Любопитен поглед. Любопитна поза.
3. Който е интересен, възбуждащ любопитството. Любопитен случай. Любопитно представление.
1. Който се стреми да узнае, да види, да разбере всичко, без да е засегнат пряко. Любопитна жена. Любопитни съседки.
2. Който изразява такова желание. Любопитен поглед. Любопитна поза.
3. Който е интересен, възбуждащ любопитството. Любопитен случай. Любопитно представление.
Синоними
Грешни изписвания (11)
- лйобопитен
- лйобопитин
- лйобупитен
- лйобупитин
- лйубопитен
- лйубопитин
- лйубупитен
- лйубупитин
- любопитин
- любупитен
- любупитин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | лю-бо-пи-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | лю-бо-пит-ния | ||
| пълен член | лю-бо-пит-ни-ят | ||
| ж. р. | лю-бо-пит-на | ||
| членувано | лю-бо-пит-на-та | ||
| ср. р. | лю-бо-пит-но | ||
| членувано | лю-бо-пит-но-то | ||
| мн. ч. | лю-бо-пит-ни | ||
| членувано | лю-бо-пит-ни-те | ||