речовит

Речник на българския език

речовѝт прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

речовита, речовито, мн. речовити, прил. Разг. Приказлив, сладкодумен, бъбрив.същ. речовитост, речовитостта, ж.

Грешни изписвания (3)

  • речувит
  • ричовит
  • ричувит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ре-чо-вит
непълен член ре-чо-ви-тия
пълен член ре-чо-ви-ти-ят
ж. р. ре-чо-ви-та
членувано ре-чо-ви-та-та
ср. р. ре-чо-ви-то
членувано ре-чо-ви-то-то
мн. ч. ре-чо-ви-ти
членувано ре-чо-ви-ти-те