талантлѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
талантлѝва, талантлѝво, мн. талантлѝви, прил.
1. Който има талант за някоя дейност; способен, надарен, даровит. Талантлив писател. Талантлива журналистка.
2. Който е проява на талант. Талантлив портрет.
нареч. талантлѝво.
същ. талантлѝвост, талантливостта̀, ж.
1. Който има талант за някоя дейност; способен, надарен, даровит. Талантлив писател. Талантлива журналистка.
2. Който е проява на талант. Талантлив портрет.
нареч. талантлѝво.
същ. талантлѝвост, талантливостта̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- талънтлив
- тълантлив
- тълънтлив
- талантлиф
- талънтлиф
- тълантлиф
- тълънтлиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | та-лан-т-лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | та-лан-т-ли-вия | ||
| пълен член | та-лан-т-ли-ви-ят | ||
| ж. р. | та-лан-т-ли-ва | ||
| членувано | та-лан-т-ли-ва-та | ||
| ср. р. | та-лан-т-ли-во | ||
| членувано | та-лан-т-ли-во-то | ||
| мн. ч. | та-лан-т-ли-ви | ||
| членувано | та-лан-т-ли-ви-те | ||