комбиниран

Речник на българския език

1. комбинѝран прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • комбениран
  • комбенирън
  • комбинирън
  • кумбениран
  • кумбенирън
  • кумбиниран
  • кумбинирън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ком-би-ни-ран
непълен член ком-би-ни-ра-ния
пълен член ком-би-ни-ра-ни-ят
ж. р. ком-би-ни-ра-на
членувано ком-би-ни-ра-на-та
ср. р. ком-би-ни-ра-но
членувано ком-би-ни-ра-но-то
мн. ч. ком-би-ни-ра-ни
членувано ком-би-ни-ра-ни-те

2. комбиниран — мин. страд. прич. м. р.

комбиниран е производна форма на комбинирам (мин. страд. прич. м. р.).