събира̀телен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
събира̀телна, събира̀телно, мн. събира̀телни, прил.
1. Който е предназначен за събиране на нещо. Събирателен пункт.
2. Който се отнася до много; обобщен. Събирателен образ.
• Събирателни съществителни имена. — В граматиката — група съществителни имена, които обозначават съвкупност от еднородни предмети.
1. Който е предназначен за събиране на нещо. Събирателен пункт.
2. Който се отнася до много; обобщен. Събирателен образ.
• Събирателни съществителни имена. — В граматиката — група съществителни имена, които обозначават съвкупност от еднородни предмети.
Грешни изписвания (15)
- саберателен
- саберателин
- сабератилен
- сабератилин
- сабирателен
- сабирателин
- сабиратилен
- сабиратилин
- съберателен
- съберателин
- събератилен
- събератилин
- събирателин
- събиратилен
- събиратилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | съ-би-ра-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | съ-би-ра-тел-ния | ||
| пълен член | съ-би-ра-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | съ-би-ра-тел-на | ||
| членувано | съ-би-ра-тел-на-та | ||
| ср. р. | съ-би-ра-тел-но | ||
| членувано | съ-би-ра-тел-но-то | ||
| мн. ч. | съ-би-ра-тел-ни | ||
| членувано | съ-би-ра-тел-ни-те | ||