докрай

Речник на българския език

докра̀й наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. До някакъв предел, до някаква граница в пространството или във времето. Ще се боря докрай. Градът докрай беше покрит със смог.

Грешни изписвания (1)

  • дукрай