недействителен

Речник на българския език

недействѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

недействѝтелна, недействѝтелно, мн. недействѝтелни, прил.
1. Който не е действителен; неистински, подправен, фалшив. Недействителна бюлетина.
2. Който не е в сила, не важи.
същ. недействѝтелност, недействителността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • недействителин
  • недействитилен
  • недействитилин
  • недийствителен
  • недийствителин
  • недийствитилен
  • недийствитилин
  • нидействителен
  • нидействителин
  • нидействитилен
  • нидействитилин
  • нидийствителен
  • нидийствителин
  • нидийствитилен
  • нидийствитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-дейс-т-ви-те-лен
непълен член не-дейс-т-ви-тел-ния
пълен член не-дейс-т-ви-тел-ни-ят
ж. р. не-дейс-т-ви-тел-на
членувано не-дейс-т-ви-тел-на-та
ср. р. не-дейс-т-ви-тел-но
членувано не-дейс-т-ви-тел-но-то
мн. ч. не-дейс-т-ви-тел-ни
членувано не-дейс-т-ви-тел-ни-те