спекулативен

Речник на българския език

спекулатѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

спекулативна, спекулативно, мн. спекулативни, прил. Който се отнася до спекула и спекулация.

Грешни изписвания (15)

  • спеколативен
  • спеколативин
  • спеколътивен
  • спеколътивин
  • спекулативин
  • спекулътивен
  • спекулътивин
  • спиколативен
  • спиколативин
  • спиколътивен
  • спиколътивин
  • спикулативен
  • спикулативин
  • спикулътивен
  • спикулътивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. спе-ку-ла-ти-вен
непълен член спе-ку-ла-тив-ния
пълен член спе-ку-ла-тив-ни-ят
ж. р. спе-ку-ла-тив-на
членувано спе-ку-ла-тив-на-та
ср. р. спе-ку-ла-тив-но
членувано спе-ку-ла-тив-но-то
мн. ч. спе-ку-ла-тив-ни
членувано спе-ку-ла-тив-ни-те