гранив

Речник на българския език

гранѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

гранѝва, гранѝво, мн. гранѝви, прил. За мазнини — който е с лош вкус и с миризма на остаряло, развалено. Граниво масло. Гранива сланина. Граниво олио. Гранива мас. // същ. гранѝвост, гранивостта̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • грънив
  • граниф
  • гръниф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гра-нив
непълен член гра-ни-вия
пълен член гра-ни-ви-ят
ж. р. гра-ни-ва
членувано гра-ни-ва-та
ср. р. гра-ни-во
членувано гра-ни-во-то
мн. ч. гра-ни-ви
членувано гра-ни-ви-те