миризлив

Речник на българския език

миризлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

миризлѝва, миризлѝво, мн. миризлѝви, прил. Който мирише, който има обикновено неприятен дъх. Миризливо цвете. Миризливи чорапи.

Грешни изписвания (7)

  • мерезлив
  • меризлив
  • мирезлив
  • мерезлиф
  • меризлиф
  • мирезлиф
  • миризлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ми-риз-лив
непълен член ми-риз-ли-вия
пълен член ми-риз-ли-ви-ят
ж. р. ми-риз-ли-ва
членувано ми-риз-ли-ва-та
ср. р. ми-риз-ли-во
членувано ми-риз-ли-во-то
мн. ч. ми-риз-ли-ви
членувано ми-риз-ли-ви-те