пестелив

Речник на българския език

пестелѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

пестелѝва, пестелѝво, мн. пестелѝви, прил.
1. Който умее да пести. Пестелива домакиня.
2. Прен. Малък, ограничен, слаб. Пестеливи похвали. Пестеливи движения.
прил. пестелѝвост, пестеливостта̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • пестилив
  • пистелив
  • пистилив
  • пестелиф
  • пестилиф
  • пистелиф
  • пистилиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пес-те-лив
непълен член пес-те-ли-вия
пълен член пес-те-ли-ви-ят
ж. р. пес-те-ли-ва
членувано пес-те-ли-ва-та
ср. р. пес-те-ли-во
членувано пес-те-ли-во-то
мн. ч. пес-те-ли-ви
членувано пес-те-ли-ви-те