скъперник

Речник на българския език

скъпѐрник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. скъперници, м. Човек, който се скъпи, комуто се свиди. Голям скъперник.прил. скъпернишки, скъпернишка, скъпернишко, мн. скъпернишки.прил. скъпернически, скъперническа, скъперническо, мн. скъпернически.същ. скъперничество, ср.

Грешни изписвания (3)

  • скапернек
  • скаперник
  • скъпернек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. скъ-пер-ник
непълен член скъ-пер-ни-ка
пълен член скъ-пер-ни-кът
мн.ч. скъ-пер-ни-ци
членувано скъ-пер-ни-ци-те
бройна форма скъ-пер-ни-ци
звателна форма скъ-пер-ни-ко