скръндза

Речник на българския език

скръ̀ндза съществително име, женски род (тип 41a) редактиране

Значение

мн. скръндзи, м. и ж. Разг. Пренебр. Стиснат човек; скъперник. Той е голям скръндза.

Грешни изписвания (1)

  • скръндзъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. скрън-дза
членувано скрън-дза-та
мн.ч. скрън-дзи
членувано скрън-дзи-те
звателна форма скрън-дзо