сметкаджия

Речник на българския език

смѐткаджия съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. сметкаджии, м. Разг. Пресметлив човек, който пресмята винаги своята изгода; скъперник. Голям сметкаджия.прил. сметкаджийски, сметкаджийска, сметкаджийско, мн. сметкаджийски.

Грешни изписвания (11)

  • сметкаджиъ
  • сметкаджеа
  • сметкаджеъ
  • сметкаджея
  • сметкаджиа
  • сметкъджеа
  • сметкъджеъ
  • сметкъджея
  • сметкъджиа
  • сметкъджиъ
  • сметкъджия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. смет-ка-джия
непълен член смет-ка-джи-я-та
пълен член смет-ка-джи-я-та
мн.ч. смет-ка-джии
членувано смет-ка-джи-и-те
бройна форма смет-ка-джии
звателна форма смет-ка-джи-йо