началник

Речник на българския език

нача̀лник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. нача̀лници, м. Длъжностно лице, което ръководи някаква служба. Началник-влак.

Грешни изписвания (3)

  • началнек
  • нъчалнек
  • нъчалник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-чал-ник
непълен член на-чал-ни-ка
пълен член на-чал-ни-кът
мн.ч. на-чал-ни-ци
членувано на-чал-ни-ци-те
бройна форма на-чал-ни-ци
звателна форма на-чал-ни-ко