главнокома̀ндуващ
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
главнокома̀ндуващият, главнокома̀ндуващия, мн. главнокома̀ндуващи, м. Главнокомандващ.
Грешни изписвания (31)
- главнокомандоващ
- главнокомандовъщ
- главнокомандувъщ
- главнокумандоващ
- главнокумандовъщ
- главнокумандуващ
- главнокумандувъщ
- главнукомандоващ
- главнукомандовъщ
- главнукомандуващ
- главнукомандувъщ
- главнукумандоващ
- главнукумандовъщ
- главнукумандуващ
- главнукумандувъщ
- глъвнокомандоващ
- глъвнокомандовъщ
- глъвнокомандуващ
- глъвнокомандувъщ
- глъвнокумандоващ
- глъвнокумандовъщ
- глъвнокумандуващ
- глъвнокумандувъщ
- глъвнукомандоващ
- глъвнукомандовъщ
- глъвнукомандуващ
- глъвнукомандувъщ
- глъвнукумандоващ
- глъвнукумандовъщ
- глъвнукумандуващ
- глъвнукумандувъщ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | глав-но-ко-ман-ду-ващ | |
|---|---|---|---|
| непълен член | глав-но-ко-ман-ду-ва-щия | ||
| пълен член | глав-но-ко-ман-ду-ва-щи-ят | ||
| ж. р. | глав-но-ко-ман-ду-ва-ща | ||
| членувано | глав-но-ко-ман-ду-ва-ща-та | ||
| ср. р. | глав-но-ко-ман-ду-ва-що | ||
| членувано | глав-но-ко-ман-ду-ва-що-то | ||
| мн. ч. | глав-но-ко-ман-ду-ва-щи | ||
| членувано | глав-но-ко-ман-ду-ва-щи-те | ||