вожд

Речник на българския език

вожд — съществително име, мъжки род (тип 1a)

Значение

во̀ждът, во̀жда, мн. во̀ждове, м. Предводител на племе, войска, чета и пр. Племенен вожд.

Грешни изписвания (1)

вожт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		вожд
	непълен член	вож-да
	пълен член	вож-дът
мн.ч.		вож-до-ве
мн.ч.	членувано	вож-до-ве-те
бройна форма		вож-до-ве
звателна форма		вож-де

Връзки

Вход