войвода

Речник на българския език

1. войво̀да съществително име, мъжки род (тип 38b) редактиране

Значение

мн. войво̀ди, м.
1. ист. Предводител на хайдушка чета или дружина по време на турското робство.
2. Остар. Военачалник.
3. ист. През Средновековието — управител на град, малко княжество в някои славянски и балкански страни.
прил. войво̀дски, войво̀дска, войво̀дско, мн. войво̀дски.

Грешни изписвания (3)

  • войводъ
  • вуйвода
  • вуйводъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вой-во-да
непълен член вой-во-да-та
пълен член вой-во-да-та
мн.ч. вой-во-ди
членувано вой-во-ди-те
бройна форма вой-во-ди
звателна форма вой-во-до

2. Войво̀да географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Войводъ
  • Вуйвода
  • Вуйводъ