разводач

Речник на българския език

развода̀ч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. разводачи, м.
1. Лице, което развежда, придружава гости.
2. Спец. Лице, което поставя и сменя часови.

Грешни изписвания (3)

  • развудач
  • ръзводач
  • ръзвудач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-во-дач
непълен член раз-во-да-ча
пълен член раз-во-да-чът
мн.ч. раз-во-да-чи
членувано раз-во-да-чи-те
бройна форма раз-во-да-ча
звателна форма