основа̀тел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
основа̀телят, основа̀теля, мн. основа̀тели, м. Този, който основава нещо; създател.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- основатил
- оснувател
- оснуватил
- усновател
- усноватил
- уснувател
- уснуватил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ос-но-ва-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | ос-но-ва-те-ля | |
| пълен член | ос-но-ва-те-лят | |
| мн.ч. | ос-но-ва-те-ли | |
| членувано | ос-но-ва-те-ли-те | |
| бройна форма | ос-но-ва-те-ли | |
| звателна форма | ос-но-ва-те-лю | |