инициа̀тор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7a)
Значение
мн. инициа̀тори, м. Лице, което дава инициатива, идея за осъществяване на нещо.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- енецеатор
- енецеатур
- енециатор
- енециатур
- еницеатор
- еницеатур
- енициатор
- енициатур
- инецеатор
- инецеатур
- инециатор
- инециатур
- иницеатор
- иницеатур
- инициатур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ини-ци-а-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | ини-ци-а-то-ра | |
| пълен член | ини-ци-а-то-рът | |
| мн.ч. | ини-ци-а-то-ри | |
| членувано | ини-ци-а-то-ри-те | |
| бройна форма | ини-ци-а-то-ри | |
| звателна форма | ини-ци-а-то-ре | |