деятел

Речник на българския език

дея̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

дея̀телят, дея̀теля, мн. дея̀тели, м. Деец. Културен деятел.

Грешни изписвания (3)

  • деятил
  • диятел
  • диятил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-я-тел
непълен член де-я-те-ля
пълен член де-я-те-лят
мн.ч. де-я-те-ли
членувано де-я-те-ли-те
бройна форма де-я-те-ли
звателна форма де-я-те-лю