деец

Речник на българския език

деѐц — съществително име, мъжки род (тип 13) редактиране

Значение

мн. дейцѝ, м. Лице, което извършва активна работа в някаква обществена област. Виден политически деец. Културни дейци.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • диец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-ец
непълен член де-е-ца
пълен член де-е-цът
мн.ч. дей-ци
членувано дей-ци-те
бройна форма дей-ци
звателна форма де-е-цо

Връзки