двига̀тел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31)
Значение
двига̀телят, двига̀теля, мн. двига̀тели, (два) двига̀теля, м.
1. Машина, която превръща някакъв вид енергия в механическа работа, привеждаща в движение нещо. Двигател с вътрешно горене. Автомобилът спря поради повреда в двигателя.
2. Прен. Сила, която подтиква развитието в някаква област. Интересното хрумване е двигател на откритията.
1. Машина, която превръща някакъв вид енергия в механическа работа, привеждаща в движение нещо. Двигател с вътрешно горене. Автомобилът спря поради повреда в двигателя.
2. Прен. Сила, която подтиква развитието в някаква област. Интересното хрумване е двигател на откритията.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- двегател
- двегатил
- двигатил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | дви-га-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | дви-га-те-ля | |
| пълен член | дви-га-те-лят | |
| мн.ч. | дви-га-те-ли | |
| членувано | дви-га-те-ли-те | |
| бройна форма | дви-га-те-ля | |
| звателна форма | — | |