стимул

Речник на българския език

стѝмул съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. стѝмули, (два) стѝмула, м. Вътрешна мотивировка на някаква дейност; подтик, подбуда, причина, импулс. Амбицията е добър стимул за работа.

Грешни изписвания (1)

  • стимол

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сти-мул
непълен член сти-му-ла
пълен член сти-му-лът
мн.ч. сти-му-ли
членувано сти-му-ли-те
бройна форма сти-му-ла
звателна форма