мотив

Речник на българския език

мотѝв съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. мотѝви, (два) мотѝва, м.
1. Подбуда, причина, подтик за някакво действие. Мотив за убийство.
2. Доказателство, довод в полза на нещо.
3. Тема, предмет, който е причина за възникване на художествена творба. Мотивът за вградената невеста.
4. Мелодия, напев. Народен мотив в естрадна песен.
5. Фигура или образ, които се пресъздават.

Грешни изписвания (3)

  • мутив
  • мотиф
  • мутиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-тив
непълен член мо-ти-ва
пълен член мо-ти-вът
мн.ч. мо-ти-ви
членувано мо-ти-ви-те
бройна форма мо-ти-ва
звателна форма