претекст

Речник на българския език

претѐкст съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Несъществена, маловажна причина, която служи за оправдание на нещо; повод. Под претекст. Търся претекст.

Грешни изписвания (1)

  • притекст

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-текст
непълен член пре-тек-с-та
пълен член пре-тек-с-тът
мн.ч. пре-тек-с-ти
членувано пре-тек-с-ти-те
бройна форма пре-тек-с-та
звателна форма