прикритие

Речник на българския език

прикрѝтие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. прикрития, ср. Нещо, което прикрива някого или чрез което някой се прикрива. Служа за прикритие. Влизам в прикритието. Под прикритието на нощта.

Грешни изписвания (1)

  • прекритие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прик-ри-тие
членувано прик-ри-ти-е-то
мн.ч. прик-ри-тия
членувано прик-ри-ти-я-та