оправдание

Речник на българския език

оправда̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. оправда̀ния, ср.
1. Само ед. Оправдаване.
2. Довод, доказателство, с които може да се обясни или извини нещо. Имаш ли някакво оправдание за закъснението?
3. Оправдателна присъда.

Грешни изписвания (3)

  • опръвдание
  • управдание
  • упръвдание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оп-рав-да-ние
членувано оп-рав-да-ни-е-то
мн.ч. оп-рав-да-ния
членувано оп-рав-да-ни-я-та