помилване

Речник на българския език

помѝлване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • помилвани
  • помилвъне
  • помилвъни
  • пумилване
  • пумилвани
  • пумилвъне
  • пумилвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мил-ва-не
членувано по-мил-ва-не-то
мн.ч. по-мил-ва-ния
членувано по-мил-ва-ни-я-та