опрощение

Речник на българския език

опрощѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • опроштение
  • опруштение
  • опрущение
  • упроштение
  • упрощение
  • упруштение
  • упрущение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оп-ро-ще-ние
членувано оп-ро-ще-ни-е-то
мн.ч. оп-ро-ще-ния
членувано оп-ро-ще-ни-я-та