алиби

Речник на българския език

алѝби съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

и а̀либи ср., само ед. Спец. Присъствие на друго място от мястото на престъплението, което е доказателство за неучастие на заподозряното или обвиняемото лице.

Грешни изписвания (3)

  • алибе
  • ълибе
  • ълиби

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. али-би
членувано али-би-то
мн.ч. али-би-та
членувано али-би-та-та