резон

Речник на българския език

резо̀н — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Разумно основание, право, довод, аргумент. Има резон.прил. резонен, резонна, резонно, мн. резонни. Резонен въпрос.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • ризон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-зон
непълен член ре-зо-на
пълен член ре-зо-нът
мн.ч. ре-зо-ни
членувано ре-зо-ни-те
бройна форма ре-зо-на
звателна форма —

Връзки