измъкване

Речник на българския език

измъ̀кване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езмъкване
  • езмъквани
  • езмъквъне
  • езмъквъни
  • измъквани
  • измъквъне
  • измъквъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-мък-ва-не
членувано из-мък-ва-не-то
мн.ч. из-мък-ва-ния
членувано из-мък-ва-ни-я-та