измъквам

Речник на българския език

измъ̀квам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

измъ̀кваш, несв. и измъ̀кна, св.
1. Какво. Изваждам с усилие. Измъквам дърво от земята. Измъквам зъб.
2. Какво. Вадя нещо прибрано, пъхнато някъде. Измъкна една книга от шкафа. Измъквам пари от джоба си.
3. Кого. Извеждам отнякъде с трудност или хитрост. Трябва да те измъкна от къщи да се развлечеш.
4. Прен. Какво. С усилия или с хитрост успявам да получа от някого пари или сведения, признания. Всеки ден измъква пари от майка си. От тази сделка ще измъкна един милион. С бой измъкват признания.
5. Кого, какво. Избавям от беда, бедност и под. Измъкнаха го от затвора. Измъквам от бедност.
измъквам се/измъкна се. 1. — Излизам от вътрешността с усилие. Измъквам се изпод развалините.
2. Избягвам, отървавам се, освобождавам се. Измъкна се рано от къщата. Измъкна се от полицаите.
3. Прен. Разг. Изплъзвам се, изклинчвам. Измъкна се без глоба.
4. Прен. Разг. Израствам на височина. Тази година се измъкна, стана висок.
същ. измъ̀кване, ср.
Измъквам от калта.Разг. Отървавам някого от мизерия, бедност или от пороци.

Грешни изписвания (3)

  • езмъквам
  • езмъквъм
  • измъквъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-мък-вам из-мък-ва-ме
2 лице из-мък-ваш из-мък-ва-те
3 лице из-мък-ва из-мък-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-мък-вах из-мък-вах-ме
2 лице из-мък-ва из-мък-вах-те
3 лице из-мък-ва из-мък-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-мък-вах из-мък-вах-ме
2 лице из-мък-ва-ше из-мък-вах-те
3 лице из-мък-ва-ше из-мък-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измъквал съм измъквала съм измъквало съм измъквали сме
2 лице измъквал си измъквала си измъквало си измъквали сте
3 лице измъквал е измъквала е измъквало е измъквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях измъквал бях измъквала бях измъквало бяхме измъквали
2 лице беше измъквал беше измъквала беше измъквало бяхте измъквали
3 лице беше измъквал беше измъквала беше измъквало бяха измъквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще измъквам ще измъкваме
2 лице ще измъкваш ще измъквате
3 лице ще измъква ще измъкват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм измъквал ще съм измъквала ще съм измъквало ще сме измъквали
2 лице ще си измъквал ще си измъквала ще си измъквало ще сте измъквали
3 лице ще е измъквал ще е измъквала ще е измъквало ще са измъквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да измъквам щяхме да измъкваме
2 лице щеше да измъкваш щяхте да измъквате
3 лице щеше да измъква щяха да измъкват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм измъквал щях да съм измъквала щях да съм измъквало щяхме да сме измъквали
2 лице щеше да си измъквал щеше да си измъквала щеше да си измъквало щяхте да сте измъквали
3 лице щеше да е измъквал щеше да е измъквала щеше да е измъквало щяха да са измъквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измъквал съм измъквала съм измъквало съм измъквали сме
2 лице измъквал си измъквала си измъквало си измъквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измъквал съм измъквала съм измъквало съм измъквали сме
2 лице измъквал си измъквала си измъквало си измъквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм измъквал била съм измъквала било съм измъквало били сме измъквали
2 лице бил си измъквал била си измъквала било си измъквало били сте измъквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да измъквам щяла съм да измъквам щяло съм да измъквам щели сме да измъкваме
2 лице щял си да измъкваш щяла си да измъкваш щяло си да измъкваш щели сте да измъквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм измъквал щяла съм да съм измъквала щяло съм да съм измъквало щели сме да сме измъквали
2 лице щял си да си измъквал щяла си да си измъквала щяло си да си измъквало щели сте да сте измъквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих измъквал бих измъквала бих измъквало бихме измъквали
2 лице би измъквал би измъквала би измъквало бихте измъквали
3 лице би измъквал би измъквала би измъквало биха измъквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-мък-вай из-мък-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-мък-ван
непълен член из-мък-ва-ния
пълен член из-мък-ва-ни-ят
женски род из-мък-ва-на
членувано из-мък-ва-на-та
среден род из-мък-ва-но
членувано из-мък-ва-но-то
множествено число из-мък-ва-ни
членувано из-мък-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мък-вал
непълен член из-мък-ва-лия
пълен член из-мък-ва-ли-ят
женски род из-мък-ва-ла
членувано из-мък-ва-ла-та
среден род из-мък-ва-ло
членувано из-мък-ва-ло-то
множествено число из-мък-ва-ли
членувано из-мък-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мък-вал
женски род из-мък-ва-ла
среден род из-мък-ва-ло
множествено число из-мък-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мък-ващ
непълен член из-мък-ва-щия
пълен член из-мък-ва-щи-ят
женски род из-мък-ва-ща
членувано из-мък-ва-ща-та
среден род из-мък-ва-що
членувано из-мък-ва-що-то
множествено число из-мък-ва-щи
членувано из-мък-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-мък-вай-ки