изкоренявам

Речник на българския език

изкореня̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

изкореня̀ваш, несв. и изкореня̀, св.; Какво.
1. Изваждам с корените. Вятърът изкоренява дърветата.
2. Прен. Унищожавам докрай, напълно, издъно нещо лошо. Изкоренявам пороци. Изкоренявам зло.

Грешни изписвания (15)

  • изкоренявъм
  • изкоринявам
  • изкоринявъм
  • изкуренявам
  • изкуренявъм
  • изкуринявам
  • изкуринявъм
  • искоренявам
  • искоренявъм
  • искоринявам
  • искоринявъм
  • искуренявам
  • искуренявъм
  • искуринявам
  • искуринявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ко-ре-ня-вам из-ко-ре-ня-ва-ме
2 лице из-ко-ре-ня-ваш из-ко-ре-ня-ва-те
3 лице из-ко-ре-ня-ва из-ко-ре-ня-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ко-ре-ня-вах из-ко-ре-ня-вах-ме
2 лице из-ко-ре-ня-ва из-ко-ре-ня-вах-те
3 лице из-ко-ре-ня-ва из-ко-ре-ня-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ко-ре-ня-вах из-ко-ре-ня-вах-ме
2 лице из-ко-ре-ня-ва-ше из-ко-ре-ня-вах-те
3 лице из-ко-ре-ня-ва-ше из-ко-ре-ня-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкоренявал съм изкоренявала съм изкоренявало съм изкоренявали сме
2 лице изкоренявал си изкоренявала си изкоренявало си изкоренявали сте
3 лице изкоренявал е изкоренявала е изкоренявало е изкоренявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкоренявал бях изкоренявала бях изкоренявало бяхме изкоренявали
2 лице беше изкоренявал беше изкоренявала беше изкоренявало бяхте изкоренявали
3 лице беше изкоренявал беше изкоренявала беше изкоренявало бяха изкоренявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изкоренявам ще изкореняваме
2 лице ще изкореняваш ще изкоренявате
3 лице ще изкоренява ще изкореняват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкоренявал ще съм изкоренявала ще съм изкоренявало ще сме изкоренявали
2 лице ще си изкоренявал ще си изкоренявала ще си изкоренявало ще сте изкоренявали
3 лице ще е изкоренявал ще е изкоренявала ще е изкоренявало ще са изкоренявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изкоренявам щяхме да изкореняваме
2 лице щеше да изкореняваш щяхте да изкоренявате
3 лице щеше да изкоренява щяха да изкореняват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкоренявал щях да съм изкоренявала щях да съм изкоренявало щяхме да сме изкоренявали
2 лице щеше да си изкоренявал щеше да си изкоренявала щеше да си изкоренявало щяхте да сте изкоренявали
3 лице щеше да е изкоренявал щеше да е изкоренявала щеше да е изкоренявало щяха да са изкоренявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкоренявал съм изкоренявала съм изкоренявало съм изкоренявали сме
2 лице изкоренявал си изкоренявала си изкоренявало си изкоренявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкоренявал съм изкоренявала съм изкоренявало съм изкоренявали сме
2 лице изкоренявал си изкоренявала си изкоренявало си изкоренявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкоренявал била съм изкоренявала било съм изкоренявало били сме изкоренявали
2 лице бил си изкоренявал била си изкоренявала било си изкоренявало били сте изкоренявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкоренявам щяла съм да изкоренявам щяло съм да изкоренявам щели сме да изкореняваме
2 лице щял си да изкореняваш щяла си да изкореняваш щяло си да изкореняваш щели сте да изкоренявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкоренявал щяла съм да съм изкоренявала щяло съм да съм изкоренявало щели сме да сме изкоренявали
2 лице щял си да си изкоренявал щяла си да си изкоренявала щяло си да си изкоренявало щели сте да сте изкоренявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкоренявал бих изкоренявала бих изкоренявало бихме изкоренявали
2 лице би изкоренявал би изкоренявала би изкоренявало бихте изкоренявали
3 лице би изкоренявал би изкоренявала би изкоренявало биха изкоренявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ко-ре-ня-вай из-ко-ре-ня-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ко-ре-ня-ван
непълен член из-ко-ре-ня-ва-ния
пълен член из-ко-ре-ня-ва-ни-ят
женски род из-ко-ре-ня-ва-на
членувано из-ко-ре-ня-ва-на-та
среден род из-ко-ре-ня-ва-но
членувано из-ко-ре-ня-ва-но-то
множествено число из-ко-ре-ня-ва-ни
членувано из-ко-ре-ня-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ко-ре-ня-вал
непълен член из-ко-ре-ня-ва-лия
пълен член из-ко-ре-ня-ва-ли-ят
женски род из-ко-ре-ня-ва-ла
членувано из-ко-ре-ня-ва-ла-та
среден род из-ко-ре-ня-ва-ло
членувано из-ко-ре-ня-ва-ло-то
множествено число из-ко-ре-ня-ва-ли
членувано из-ко-ре-ня-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ко-ре-ня-вал
женски род из-ко-ре-ня-ва-ла
среден род из-ко-ре-ня-ва-ло
множествено число из-ко-ре-ня-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ко-ре-ня-ващ
непълен член из-ко-ре-ня-ва-щия
пълен член из-ко-ре-ня-ва-щи-ят
женски род из-ко-ре-ня-ва-ща
членувано из-ко-ре-ня-ва-ща-та
среден род из-ко-ре-ня-ва-що
членувано из-ко-ре-ня-ва-що-то
множествено число из-ко-ре-ня-ва-щи
членувано из-ко-ре-ня-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-ко-ре-ня-вай-ки