изкоренявало си

Речник на българския език

1. изкоренявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изкоренявало си е производна форма на изкоренявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкоренявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изкоренявало си е производна форма на изкоренявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкоренявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изкоренявало си е производна форма на изкоренявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).