изкоренявал

Речник на българския език

1. изкоренявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкоренявал е производна форма на изкоренявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкоренявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкоренявал е производна форма на изкоренявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изкоренявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изкоренявал е производна форма на изкоренявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изкоренявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкоренявал е производна форма на изкоренявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).