изкоренявало

Речник на българския език

1. изкоренявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкоренявало е производна форма на изкоренявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкоренявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкоренявало е производна форма на изкоренявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкоренявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкоренявало е производна форма на изкоренявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изкоренявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкоренявало е производна форма на изкоренявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).